Твърди се, че живеем в равноправен свят – жените имат същите права като мъжете, “wage gap”-ът не съществува, има квоти, според които се изравняват мъжките и женските работни места. В този равноправен свят удобно е прието, че и жените също могат да насилват, а феминистките активисти са станали толкова гръмогласни, досадни и искрено малоумни, че човек трудно може да приеме, че те искат равенство, а не матриархат, който да замени царуващия патриархат.
Само че светът не е равноправен. Давам си време, преди да коментирам „Барби“ на Грета Гъруиг, за да не спойлна филма за тези, които не са го гледали, но няма как да не се позова на една много важна част от него. В Барбиленд виждаме матриархат, в който нито един Кен няма права, нито пък участва в политиката и въпреки че всеки Кен е безнадеждно влюбен и отчайващо отхвърлян от своята Барби, виждаме нещо съществено, което ни показва, че ролите не са наистина обърнати, а именно: Кен е в безопасност. Да, Барби не обича Кен, да, той е безправен и живее за одобрението на една жена, но няма риск някоя Барби да подвиква на Кен по улицата, или да нападне и изнасили Кен, или да убие и нареже Кен на парчета и да го затвори в куфар, или да опипва Кен за 10 секунди, или да нареже цялото тяло на Кен с макетно ножче.
Ситуацията е такава: в Италия (западна демократична държава – дали?) през април 2022 66-годишен чистач опипва 17-годишна ученичка, а съдията го пуска под претекст, че опипването е траяло по-малко от 10 секунди. Решението, разбира се, предизвиква масова вълна от недоволство. Момичета в TikTok записват видеа, в които или някой, или те самите опипват гърдите си за заветните 10 секунди. Няма как да ти е удобно да ги гледаш. Няма как да не се замислиш какво са едни 10 секунди за 17-годишно момиче, опипвано от възрастен непознат. А колко е трудно после да се оплачеш? Вероятността да попаднеш на полицай, който ще коментира колко къси са дрехите ти, и ще каже, че „си си го просила“ е около 99%.
Само че няма значение как си облечен – насилниците са си насилници. Представете си едно момиченце в осми клас (и тук има интересен езиков феномен – това са „млади жени“, докато и на 30 мъжете още са „момчета“), облечено с дънки, пуловер, зимно яке, огромна раница за училище и върху нея чанта през рамото. Момиченцето е в автобус в 6:50 сутринта, отива към училище, докато не се качва пиян мъж, който го притиска в ъгъла. И никой не прави нищо. Момиченцето успява да се измъкне и слиза на спирката за училище. Нищо не се случва, то не вижда повече мъжа, историята остава в главата му просто като спомен. Повече го белязва, че около него всички извръщат глава.
Това се случва ежедневно на много момичета. На много „млади жени“. Те не си го просят – с какво едно момиче, увито в зимни дрехи, може да си го изпроси? Как търси вниманието на мъжете?
Момиче е и „младата жена“ с 400 шева. Тя е на 18, извергът, който я е нарязал и обръснал – на 26. Запознали се преди 3 години. Тогава тя била на 15. Още оттук виждаме, че той има възрастова власт над нея. Разбира се, много хора ще обвинят нея – тя трябва да е знаела да не се хваща с по-голям от нея, с лошо момче, всички жени сега си търсят лоши момчета, модерно е. А дали не е трябвало той да знае да не се хваща с 15-годишно дете? Или е много по-лесно да манипулираш това дете? Да му завъртиш главата с „обичам те“, „аз ще те пазя“. Учим децата си, че ако момченцето на площадката им дърпа плитките, значи ги харесва. Ако ги рита – харесва ги. Ако ги дере, щипе – харесва ги. Какво е малко насилие пред лицето на любовта? А ако те ревнува, това означава, че те обича. Научих освен това, че извергът има дете. Момиченце. Тук се намесва обществото. Вместо гневът да се обърне към него, много хора пожелават това да се случи на дъщеря му. Сякаш тя е виновна, че баща ѝ е изрод. Сякаш тя трябва да изкупи греховете му. Сякаш на него ще му пука, че това се е случило. Дъщеря му е поредната жена, която ще бъде учена, че момченцето на площадката я бута на земята, защото я харесва.
И някак в равноправното общество най-големите врагове на жените се оказаха… Жените. Има една много специфична каста, все овластени жени, които откриват, че е най-лесно да се включат в мъжкия тон. Те остро осъждат тези „млади жени“, които са се облекли по еди-какъв си начин. Още по-гръмогласно им казват, че са си го просили. Пускат насилниците им на свобода. Твърдят, че трябва да погледнем и двете страни. Какво е направила тя, че да предизвика такава бурна реакция от него? Овластяването на тези жени идва с нашепването в главите им, че това на тях няма как да се случи. Те вървят по мъжките правила и така мъжете ще ги уважават. Да ама не. Изродите са си изроди. Няма значение дали си мълчиш и ги подкрепяш. Няма значение дали ще се изкажеш публично, че те е срам от младото поколение, което ходи на протест разсъблечено и се възползва от малкото си дрехи, за да получи парични облаги – нищо, че на видео ясно се вижда, че гнусни полицаи заплашват и разсъбличат „младата жена“, правят ѝ сексуални намеци, разказват ѝ какво ще ѝ се случи. Изродите няма да те уважават повече, защото си казал всички тези неща. Те те мразят поначално.
В Интернет има разпространени снимки на момичето, нарязано с макетно ножче. С обръсната глава. Видях ги и всичкият гняв, който бях събрала преди това, се умножи десеторно. В гнева си споделих снимките и после се замислих – може би това би наранило момичето повече. Мога да си представя само една десета от срама, който изпитва. Защото в този свят те е срам, ако такова нещо ти се случи. Нямаш време да се ядосаш, да се погрижиш за раните си, дори да се страхуваш, защото на първо място те е срам. Изтрих снимките, но може би не е било правилно. Може би трябва всички да ги видят. Да се погнусят. Да се разгневят. Може би трябва да се споделят снимките на всяка една жена, убита от мъжа си. На онази, която изродът нарязал и затворил в куфар, който после изхвърлил във водоем с помощта на баща си. На 82-годишната жена, изнасилена и убита от 18-годишен. На 21-годишната, убита и изхвърлена в шахта. На 26-годишната, пребита от мъжа си пред трите им деца. Тези снимки трябва да присъстват в пространството и да напомнят за всеки един случай, в който равноправното общество е осигурило истинско равенство между жените и мъжете. След всеки случай започваме да цитираме статистики за жертвите на домашно насилие, но убийците и жертвите нямат лица и имена. Те просто са елементи от статистиката. По-лесно е да пренебрегваш насилието, когато не виждаш отвратителните последствия.
Мъжете поглеждат тези новини, ядосват се, отиват на един-два протеста и забравят. Жените поглеждат тези новини и в тях се ражда страх от поредното нещо, което може да им се случи.
Докато тези снимки не бъдат ежедневно напомняне, това няма да спре да се случва. Не се лъжете, това не е плод просто на корупция и безнаказаност. Това е плод на общество, което твърди, че „всяка курва трябва да си знае гьола“. Че на детето на изрода трябва да се случи същото, за да се изравни травмата. Това общество, дори погнусило се от действията на един изверг, педофил, въпреки погнусата си е готово първо да потърси еквивалентност върху тялото на друга „млада жена“, а не върху това на изверга. Че жената, която е помогнала на един надрусан убиец, е по-виновна от него, въпреки че вината е равна. Няма да спрем да чуваме новини за захвърлени някъде тела на убити жени. Мъже ще продължават да опипват ученички, докато има някакво неписано правило за траенето на опипването. Мъже ще продължават да притискат „млади жени“ в ъглите на автобуси, докато останалите си обръщат главата, за да не гледат. Тази „млада жена“ в автобуса, навлечена със зимни дрехи, бях аз. На хиляди други със сигурност се е случило същото и на хиляди други ще продължи да се случва. Не познавам жена, която да няма собствена подобна история. Защото живеем в равноправното общество на 10-те секунди и 400-те шева и „всяка курва трябва да си знае гьола“. А Кен няма права и не получава заплата. Но не е заплашен от куфари, шевове и бръсначки.
Leave a Reply