Напоследък е трудно да намериш сериал, който истински да те грабне с оригинална история. Стрийминг компаниите разчитат на разпознаваеми сюжети и тропи, възможно най-много “cliffhanger”-и, които да осигурят следващи сезони, и непрестанна социална активност. Залага се на теми, които да „поправят“ липсите на равенство между класите, половете, расите, а се забравя за тези, с които можеш наистина да се идентифицираш. „Мечката“ на Hulu не прави това, въпреки че на пръв поглед влиза точно в днешния канон.
Сериалът излиза през 2022 с описанието: „Млад шеф-готвач от света на изисканата кухня се завръща в Чикаго, за да управлява семейния ресторант за сандвичи“. Лесно можем да си представим най-клиширания сюжет на планетата – талантлив млад мъж прави от средностатистически готвачи в бедна кръчма достойни за звезда „Мишлен“ професионалисти, като междувременно им помага да станат по-добри хора. Или пък до болка познатият Hallmark-ов етикет на младеж, загубил себе си в корпоративния свят, откриващ това, което винаги е искал, на родното си място.
Само че „Мечката“ ни предлага различна история, базирана на сложността на човешките отношения. Младият шеф е изтерзаван от постоянните мисли за брат си – предишния собственик на „Beef”, който се самоубива няколко месеца преди действието на сериала. Сблъсква се с екип, който никак не иска да се подчинява на разбиранията му за функциониране на една кухня. Тук рано отварям скоба, за да кажа какво всъщност прави „Мечката“ толкова специален – продуцент на сериала е канадския готвач Мати Матисън и благодарение на него и много други консултанти зрителите се потопяват в истинска кухня. Липсват типичните за филмите в професионална среда преувеличения. Няма невъзможни за лекуване болести, които изведнъж се оказват напълно лечими, както в медицинските драми, няма неразрешими случай, които детективът в последния момент съвсем спокойно да разреши, няма трудни дела, които адвокатът да спечели след безсънна нощ. Има просто реалистична среда, в която някой може да забрави котлонът включен и нещо да изкипи, агенцията по безопасност на храните идва на рутинна проверка, някой се порязва и нито една от тези случки не претърпява ненужна хипербола. Лесно може човек да се изгуби в причудливите детайли на работата в подобна кухня. Голяма част от първия епизод ни въвежда точно в тях – ако минаваш зад някого, задължително трябва на висок глас да кажеш, че си зад него („Behind!”), ако заобикаляш ъгъл, също (“Corner!”).
И зад всичко това се прокрадва нуждата на шеф Кармен Берзато просто да поговори с някого. Това е в основата на сюжета – ако цял живот преглъщаш всичко, то ще започне да избуява и в някакъв момент ще отблъснеш хората около теб. Трудно можеш да управляваш ресторант, ако дори не си преживял не просто смъртта на брат си, а и умрелите ви години преди това отношения. Особено при положение, че същият този брат никога не ти е позволявал да стъпваш в ресторанта, а после ти го завещава.
Опитите на Карми да организира и модернизира „Beef” срещат неописуем отпор от стария екип и най-вече от Ричи Джеримович (Ебон Мос Бакрак), наричан „братовчеде“ от цялото семейство Берзато, без да има каквато и да е кръвна връзка с тях. Ричи трудно преживява смъртта на най-добрия си приятел Майки. В началото прави всичко възможно да саботира Карми и в един от може би единствените клиширани моменти на сериала намира писмо от Майки за брат му и вместо да му го даде, го прибира, където е оставено. Можем дълго да дискутираме дали това е правилно, дали всъщност не би било по-клиширано да го прочете и да го скрие от Карми, дали въобще това решение на Ричи го прави лош, но е факт, че до края на 2-ри сезон Ричи преживява катарзис, който малко герои получават в днешните сериали.
Сред другите главни герои в „Мечката“ са Сидни (Айо Едебири) и Маркъс (Лайънел Бойс). Сидни е млада, току що завършила Американския кулинарен институт (CIA), и мечтае да стане като Карми – известен шеф с множество награди. Избира да започне работа в „Beef”, тъй като е бил любимият ресторант на баща ѝ, когато е била малка. Също като Карми тя е новодошла в едно вече създало се семейство и никой не иска да я приеме, въпреки че печели уважението на повечето от кулинарна гледна точка още на първия ден, когато ѝ е дадена задачата да се заеме с така наречения „family” – общия обяд на готвачите в „Beef”. Маркъс е на годините на Сидни, работи в ресторанта от повече време, има истинска сладкарска дарба и е единствения не просто благосклонен към новодошлите, ами искрено възхищаващ се на уменията им и опита им.
Всеки епизод на „Мечката“ носи име от по една дума, като във втори сезон всички са наречени на ястия – причина има, но разкрива прекалено много от сюжета. Не сме тук да правим анализ (въпреки че много ми се иска). Заглавията са символични – малки детайли от всеки епизод, които не се набиват на очи, но в които се съдържа същността на историята. Сериалът е сниман в заведение, чийто декор е копиран едно към едно от истинско заведение в Чикаго, което режисьорът Кристофър Сторър посещава от малък – Mr. Beef. Създаден през 1979, ресторантът и до днес може да бъде посетен. Актьорският състав е допълнен от множество гости – Уил Полтър (Нарния), Боб Оуденкърк (Better Call Saul), Сара Полсън, Джон Мюлейни, Оливия Колман и Джейми Лий Къртис, която само с появата си в епизода „Риби“ открадва фокуса от който и да е друг герой.
Неслучайно „Мечката“ предизвика истински фурор през последните месеци, изпълнени с церемонии по връчване на филмови и телевизионни награди. Както Джереми Алън Уайт, Айо Едебири и Ебон Мос Бакрак, така и самият сериал са уникални сами по себе си. Само че има един проблем – категорията, в която попада „Мечката“. Който е гледал дори един епизод, не би се замислил да му сложи етикета комедия. Но всички награди и номинации, които „Мечката“ получава са в категория „комедиен сериал“. Комедийни моменти има, разбира се, но не надделяват над тежкото, а „Мечката“ определено е тежък сериал. Играе умело с тематики като откритото семейство (found family), езиците на любовта (храната!), менталните болести, как семейната среда ни формира като личности. А сега ни остава да чакаме трети сезон, чиито снимки започват този месец – най-вероятно това ще бъде и последният (друго, открояващо Мечката от днешната норма, в която всеки сюжет бива изстискван до последната възможна капка).
Ето и най-важните награди, спечелени от Мечката. Шест награди Еми за праймтайм:
– Най-добър комедиен сериал
– Най-добър актьор в главна роля (Джереми Алън Уайт)
– Най-добра актриса в поддържаща роля (Айо Едебири)
– Най-добър актьор в поддържаща роля (Ебон Мос Бакрак)
-Най-добър сценарий (Кристофър Сторър за “Система”
– Най-добра режисура (Кристофър Сторър за “Ревю”)
Четири награди на критиците:
– Най-добър комедиен сериал
– Най-добър актьор в комедиен сериал (Джереми Алън Уайт)
– Най-добра актриса в комедиен сериал (Айо Едебири)
– Най-добър поддържащ актьор в комедиен сериал (Ебон Мос Бакрак)
Три награди Златен глобус:
Най-добър телевизионен сериал – мюзикъл или комедия
– Най-добър актьор в телевизионен сериал – мюзикъл или комедия (Джереми Алън Уайт)
– Най-добра актриса в телевизионен сериал – мюзикъл или комедия (Айо Едебири)
Четири награди на гилдията на филмовите актьори:
Най-добър актьор в комедиен сериал (Джереми Алън Уайт, през 2023 и 2024)
– Най-добър актьорски състав в комедиен сериал
– Най-добра актриса в комедиен сериал (Айо Едебири)
Leave a Reply