Всекидневник с Дари

If I must die,
you must live
to tell my story
to sell my things
to buy a piece of cloth
and some strings,
(make it white with a long tail)
so that a child, somewhere in Gaza
while looking heaven in the eye
awaiting his dad who left in a blaze -
and bid no one farewell
not even to his flesh
not even to himself -
sees the kite, my kite you made, flying up above
and thinks for a moment an angel is there
bringing back love
If I must die
let it bring hope
let it be a tale.

Това е оригиналът на поемата If I must die от поета, интелектуалец и университетски преподавател Рефаат Аларир. Тя е последното нещо, което той пише, преди да бъде убит около 18:00 ч. на 6 декември. Поемата е изключително популярна в социалните мрежи и преведена на над 40 езика, като в дните след смъртта му много хора я преведоха на езиците си, без да са професионални преводачи. В социалната мрежа Х може да бъде намерена на всевъзможни езици и диалекти. Изпитах нуждата и аз да я преведа на моя си език. Това е тя.

Ако се наложи да умра,
ти живей,
за да разкажеш историята ми,
да продадеш вещите ми,
да купиш парче плат
и конци,
(направи го бяло, с дълга опашка)
така че някое дете някъде в Газа,
докато гледа рая в очите,
докато чака баща си, който тръгнал в един миг -
и не се сбогувал с никого,
дори с плътта си,
дори със себе си -
да види как това хвърчило, хвърчилото, което ти направи, лети високо горе
и да реши за момент, че там има ангел,
който връща любовта.
Ако се наложи да умра,
нека то носи надежда,
нека бъде приказка.