Всекидневник с Дари

или как се образува порочният триъгълник на езика?

Цял живот слушам колко глупави и лоши са младите, и се възмущавам. Създала съм около себе си кръг от нито глупави, нито лоши млади хора, който може би не е представителна извадка на обществото, но си е мой и го намирам за изключително неглупав и нелош. Напротив – това са едни интелигентни добри хора, които аз обожавам и които ми вдъхват надежда за по-добри дни. Много може да се говори за това как възрастните бързо забравят, че и те са били млади, че и за тях някой е казвал, че са глупави и лоши. Сякаш да пораснеш, означава да се пречистиш от всички спомени за собствената си младост. Етикетът на „глупави и лоши“ може и да е обиден. Но все повече се убеждавам, че е верен и пасва на доста голяма част от обществото. Не само за младите, разбира се. Пуснете си едно quiz предаване, няма значение кое. Ако имате едно дори посредствено ниво на обща култура, ще пожелаете да го изключите на третия „много интересен въпрос“, на който всички мълчат, и на поредния отпаднал, за когото въпросите „не са били от неговата компетенция“, а сферите не са били „негови“. Ако нямате – повярвайте ми, все пак ще искате да го изключите.

Откъде обаче идва тази ниска грамотност? Защо да бъдеш образован интелигентен човек не е нито цел, нито ценено качество? Отговорът идва от езиковия триъгълник. Каквото и да си говорим, всичко идва от примера, от ценностите, които изповядват хората по високите постове. Разбира се, няма как 45 години социализъм да не са се отразили на ценностите: не е нужно образование, за да извършваш физически труд, затова и професионалните гимназии се установяват масово. На всички е ясно и нивото на образование на управниците, като тук примерът идва и от заобикалящите ни социалистически държави – самата съпруга на румънския президент Николае Чаушеску става заместник министър-председател и получава титлата „академичен доктор инженер“, без да има каквито и да е квалификации за това (няма завършено дори основно образование), а публикуваните ѝ трудове са били писани от истински учени и подписвани с нейното име. Какво впечатление оставя това у обикновените хора? На първо място, че дори и да си необразован, можеш да направиш всичко. Щом можеш да ръководиш държава с повтарян първи клас, защо е нужно да си грамотен? Установяването на необразовани хора по високите постове неминуемо предизвиква интелектуален мързел – а това е една от страните на триъгълника.

В някакъв момент страната води до следващия ъгъл, където стои примерът, който дават самоуверените управници с псевдоинтелигентност. Открояват се с популизъм и перфектен за мързеливата маса сбор от висока фраза и народен говор. Това уравнение е силно привлекателно по изключително специфичен начин: не е прекалено сложно за разбиране, близко е до начина, по който говорят обикновените хора, използва нарицателни с „хумористичен характер“, но едновременно с това за необразованата маса е впечатляващо вмъкването на по-необичайни думи, които обаче най-често са използвани грешно. Типичен пример са депутатите от партия „Има такъв народ“; в голяма степен „образовани хора“, някои от тях завършили Класическата гимназия, те умело използват непознати за масата думи, сред които се отличава „суверен“, използвана от тях в смисъла на „народ“. Етимологически думата означава „върховен владетел“, като с развитието на демокрацията върховенството се прехвърля на народа като излъчващ представителите си. Но през каквато и призма да го гледаме, народът не е суверен. Той няма власт, която да бъде съпоставима с божията. Друга необичайна дума е „промискуитет“ – оригиналното значение е „безразборен сексуален контакт“, а съпартийците на Слави Трифонов я използват, за да обозначат идеята си да бъдат въведени само два учебника, по които да се преподава в училищата (масово училищáта за българските политици). За да допълни това уравнение, което се разполага във втория ъгъл на нашия триъгълник, идва на помощ големият набор от, така да ги наречем, по-народни изрази, предвождани от всеизвестния ни вече „Джипко Бибитков“.

Друг представител на групата „Уравнение от висока фраза и народен говор“ е Костадин Костадинов. Той определено е най-самоуверен от всички, а всяко негово изказване е съпътствано от „шеги“, внимателно подбрани с цел да паснат на чувството на хумор на избирателите му. Винаги той трябва да каже последната дума, винаги „затапва“ журналистите и колегите си в Народното събрание. Неговото използване на нарицателни обаче не е навлязло в речника му, напротив, той ги казва съзнателно, съвестно и изключително инатливо, а доскоро никой не си беше позволявал да му прави забележка за това, което само по себе си показва на хората едно – това е приемлив говор. А той не би трябвало да е.

Отсечката към следващия ъгъл е изпълнена със сарказма и грубиянския хумор на хора като Костадинов и Йорданов, но не и с образованост – такива управници не провокират у хората желание за интелектуално развитие, техните „сложни думи“ са една изключително привлекателна опаковка на развалена вътрешност, което се усеща на подсъзнателно ниво и никак не мотивира. Те показват, че дори и да знаеш как да се изразяваш интелигентно, по-важно е да си забавен за аудиторията, да бъдеш самоуверен като шоумен – представете си „Игрите на глада“: имаме антиутопична обстановка, свят разделен на окръзи, някои пренебрегвани, други облагодетелствани от центъра, Капитола, където гражданите се обличат екстравагантно, живеят охолно и всяка година гледат по телевизията как по две деца от всички 12 окръга се избиват до последния оцелял, а всичко това става под коментара на Цезар Фликърман – истински талантлив шоумен, който представя тези деца, които се убиват едни други, обвити в златна опаковка. В този свят не ти е нужно да си образован, даже не е приемливо – образованият човек ще си даде сметка, че опаковката е грешна. Затова хората се примиряват с ниската си интелигентност и се радват на своя живот на „шеги и закачки“.

Винаги обаче има малцинство, което да конструира третия ъгъл. Той рядко е различен от остър (за жалост). Ако можем да кажем, че социализмът е успял в нещо, то това определено е изтребването на интелектуалците – такава класа днес не съществува. Има интелигенти хора, образовани, артисти, писатели, има хора, отдали се на културата като свой начин на живот, но интелектуалци в най-чистия и първичен смисъл на думата няма – никой няма да седне и по цял ден да се занимава само с култура, да я обсъжда с други като себе си, да се отдаде напълно на нея. Всички правят и нещо друго, защото иначе няма да оцелеят. Понякога тези хора успяват да се намесят по върховете на управлението – в утопичен свят те дават прекрасен пример, хората започват да възприемат образованието като ценност, общата култура, като нещо, към което да се стремят. Нашият свят не е утопичен. В нашия свят народът търси сметка на тези „псевдоинтелектуалци, които се правят на нещо, което не са“ – защо не говорят на „прост български език“ (цитирам Валерия Георгиева, участничка във втори сезон на „Ергенът“)? Защо трябва да си говорим за книги, филми, музика? Какви са тези възвѝшени неща? Само че днес проблемът дори не е, че хората нямат интерес към книги, филми, музика. Проблемът е, че хората нямат интереси. Та младите не са глупави и лоши. Те израстват в среда, която по никакъв начин не им показва, че трябва да се стремят да са умни и добри.

В математиката съществуват шест основни вида триъгълници, разделени в две категории. В зависимост от дължината на страните един триъгълник може да бъде равностранен, равнобедрен и разностранен, а в зависимост от големината на ъглите – правоъгълен, остроъгълен и тъпоъгълен. От всеки ъгъл може да се спусне отсечка към срещуположната страна, наречена ъглополовяща – тя разделя ъгъла на две равни части, а в разностранен триъгълник, какъвто разглеждаме ние, може да раздели срещуположната страна по всякакви начини. В нашия свят от ъгъла на образованите хора се спуска ъглополовяща към срещуположната страна, тази, върху която оцелява един народ, за когото общата култура не е ценност, опитва се да навлезе по високите постове, но опитите са неуспешни точно заради народа – връщаме се към въпроса „Какви са тези, дето се правят на такива, каквито не са? Не можем ли да си говорим на прост български език?“. Другите ъгли нямат нужда да спускат никакви ъглополовящи, излизащите от тях страни на практика са почти на едно ниво, там има един тъп ъгъл от почти 180 градуса.

И тук идва проблемът със задачката. Дадено ни е да докажем, че това е триъгълник, но след дълги опити за решение се оказва, че това не просто не е триъгълник, това дори не е фигура. Имаме ъгъл на необразованите управници, от който излиза страна на повлияни от тях хора, тя стига до следващия ъгъл, онзи на перфектното за същите тези хора уравнение, привлекателната златна опаковка, от който излиза друга страна, която остава също толкова необразована, колкото предишната, но за сметка на това уверена, че знае всичко и че е запозната със всяка тема. Тази страна в утопичен свят води до ъгъл, в който доброто възтържествува, интелигентните хора с огромна обща култура идват на власт и дават пример, който поколенията следват дълго време, но в нашия свят, ако въобще се стигне до този ъгъл, той е остър, а от него излиза страна, по която пъплят образовани хора, а тази страна поема формата на спирала, която изтощена се върти около другите две страни, които в крайна сметка се оказват линия или най-много лемниска (на прост български език – знак за безкрайност).