На 13 май се проведе финалът на тазгодишното издание на Евровизия и за късмет (главно мой) то не беше излъчено по Българската национална телевизия – ушите и мозъкът ми бяха спасени от ежегодния потресаващ превод на Елена Розберг. Евровизия мина отдавна, но не трябва да оставяме песните в забвение, затова нека направим преговор на това кой кой е и дали разбира смисъла на конкурса, по ред на номерата.
1. Who the Hell is Edgar? – Teya and Salena (Австрия)
Вечерта откриват австрийките Teya and Salena, които дълго време бяха любимки на публиката и букмейкърите. Песента е обяснение в любов на американския поет Едгар Алън По, който според текста се е вселил в момичетата, за да вдъхнови лириката им. Освен това има и заигравка със заплащането на музикантите, която определено може да си използва като аргумент в защита на тезата, че „музикант къща не храни“. Хубава песен, определено catchy, но пък една от тези, които трудно се пренасят на сцена, и както повелява законът за поредността на конкурса, любимките бяха бързо забравени и от журито, и от публиката и останаха извън финалната десетка.
2. Ai coração – Mimicat (Португалия)
Втора излиза Mimicat, която, няма да лъжа, ме спечели още, когато стана първа на националния финал на Португалия. Португалия е от малкото страни, които рядко се оставят на натиска да изпращат песни на английски, което може само да радва. Мимикат е от най-добрите от вокална гледна точка, а енергията ѝ на сцената е уникална, но за жалост се превърна в една от забравените и „ограбени“ изпълнителки, като завърши чак на 23-то място. Все пак журито и публиката рядко оценява красотата на чуждите култури, въпреки че Евровизия е уж място, на което да бъде показано по нещо от всяка държава. Което ни води към следващото изпълнение.
3. Watergun – Remo Forrer (Швейцария)
Също като Португалия, Швейцария не изневерява на традицията си и изпраща безкрайно скучна балада на английски (имат 4 официални езика – английският не е от тях). Тази година швейцарците отново са заложили на младеж, за когото трудно може да се предположи, че е излязъл от гимназията, който пее за мъжката чувствителност (за справка: 2022 – Момчетата също плачат, 2021 – Цялата вселена, 2020 – Отговори ми). Този път младежът пее, че не иска да е войник (сигурно е много е тежко да си швейцарец), а песента определено обещаваше да е от най-харесваните от журито заради антивоенната тематика и като цяло обичта му към клишираните балади, но изненадващо бе забравена и остана на 20-то място.
4. Solo – Blanka (Полша)
Всяка година се нуждае от един скандал за корупция, който някак си да се превърне в любим на публиката – миналата година Chanel спечели испанския Бенидорм Фест така, а тази година полубългарката Бланка победи на полския национален финал, въпреки че за разлика от Chanel, която поне имаше хубав глас, тя не може да пее. Бланка добре се справи с подигравките по свой адрес и с доста самоирония успя да събере известност преди конкурса. Песента ѝ е нещо, което човек може да чуе в магазин за дрехи през лятото, и общо взето не е лоша, но също както миналата година не приех Chanel, не мога да приема и полякинята.
5. Samo mi se spava – Luke Black (Сърбия)
Пети на сцената излиза сръбският „поп алхимист“ Luke Black. Отношението ми към химията е горе долу същото като към песента му, но пък поне сценографията е креативна и интересна на фона на предишното изпълнение, което беше накичено като картичка на лелка във Фейсбук. А и не заслужаваше да е чак 24-ти. Сърбите определено знаят какво да пращат на Евровизия (Мария Серифович, Hurricane, Констракта), така че не се притеснявам за следващата година.
6. Evidenment – Le Zarra (Франция)
Една от най-ограбените изпълнителки тази вечер се оказа канадка от марокански произход. Франция определено вдига нивото си всяка година, но някак си това остава недооценено. След като миналата година Alvan & Ahez пяха на бретонски, останаха чак на предпоследно място, се надявах тази година грешката да бъде поправена. Le Zarra излиза на пиедестал, от който се спуска надолу огромна рокля – това определено от години е доста популярен сценографичен избор. Песента завърши на 16-място. Можеше по-добре. Можеше и по-зле.
7. Break a Broken Heart – Andrew Lambrou (Кипър)
Кипър и Гърция имат навик да пращат всеки, който не е от Кипър или Гърция. Тази година представител на островната държава е австралиец с гръцко-кипърски корени. Няма лошо, щом се чувства горд. Песента е типична за Евровизия power балада, която стига изненадващо напред – почти влиза в топ 10.
8. Eaea – Blanca Paloma (Испания)
Осма излиза любимката ми Бланка Палома, която върна фламенкото на сцената на Евровизия. Може да се повтарям, но за мен Евровизия е място, на което всяка държава трябва да покаже културата си, и най-малкото, което може да направи по този въпрос е да пее на езика си, а Бланка Палома надгражда това. След миналогодишния Бенидорм Фест, в който любимата на публиката галисийска група Tanxugueiras загуби заради журито, нямах високи очаквания Испания да изпрати нещо грабващо, но го направи и според мен само с това спечели. Бланка явно остана неразбрана, защото завърши чак на 17-то място.
9. Tattoo – Loreen (Швеция)
Когато в края на ноември 2022 бе обявено, че Лорийн ще вземе участие в шведския Мелодифестивален, веднага бе обявена за най-вероятен победител на Евровизия. В последствие, както се очакваше, тя спечели Мелодифестивален на 11 март, което още повече затвърди предсказанията на бумейкърите. Швеция винаги е била от държавите, които се справят подозрително добре на Евровизия – подозрително, защото често изпращат скучни песни, които трудно имат шанс дори да станат радио хитове, но пък са любимци на журито. Лорийн се представя с хубава песен, която звучи доста като Euphoria, с която през 2012 спечели за пръв път конкурса, а журито на почти всяка държава ѝ дава заветните 12 точки, но публиката не е съгласна – тя има друг победител. Победата на Лорийн е засенчена от подозрителни съвпадения като например факта, че през 2024 е 50-годишнината от победата на други легендарни шведски изпълнители – ABBA. В крайна сметка няма да е Евровизия, ако няма скандал, нали?
10. Duje – Albina and Familja Kelmendi (Албания)
Албания се превърна в една от изненадите на полуфинала си, след като никой не очакваше да се класира за финал. Албина и пеещото ѝ семейство обаче определено спечелиха част от публиката – албанците винаги са изпращали песни от културата си, почти винаги са пели на езика си, а това може да бъде само за уважение. Албина пее прекрасно, брат ѝ, сестрите ѝ и майка ѝ също, а баща ѝ (който също пее хубаво) подозрително много прилича на Панайот Панайотов – толкова, че се изненадах, че по средата не запя “Хей, шопкиньо, ти моя съдба”.
11. Due vite – Marco Mengoni (Италия)
Тук мнението ми се знае още от февруари – следя Санремо страстно от години, обичам Марко Менгони, обожавам Due vite. По регламент на фестивала всеки изпълнител трябва да представи песен на италиански, което е и причината Италия никога да не е изпращала на Евровизия песен на английски. Лично аз не смятах, че Due vite ще се хареса чак толкова, а и тайничко се надявах Марко да даде шанс или на Lazza, или на Rosa Chemical да представят Италия, но няма как да не се радвам за мястото в топ 5.
12. Bridges – Alika (Естония)
Алика е сладка естонка, която свири на пиано и пее като звяр. Песента ѝ е хубава балада точно в стила на конкурса, но определено беше изненада за мен завършването ѝ в топ 10. Естония винаги е останала пренебрегвана и забравяна от останалите държави, затова доброто им представяне тази година може да е само пример за следващите.
13. Cha Cha Cha – Käärijä (Финландия)
Под порочния номер 13 на сцената излиза победителят в конкурса – не и според журито, разбира се, но кога ли журито е давало гласност на истински пленяващите артисти. Загубата на Käärijä напомня болезнено много на тази на норвежците Keiino преди години. За пръв път Финландия се осмелява да изпрати песен на собствения си език, като самият Käärijä е искал да докаже, че и на финландски можеш да спечелиш. Жалко е, че такива мечти не се превръщат в реалност. А това е поредната година, в която масово да се настоява за смяна на системата на гласуване – нещо, което най-вероятно никога няма да се изпълни.
14. My Sister’s Crown – Vesna (Чехия)
Преди да бъдат избрани песните на Финландия и Испания, абсолютният ми фаворит бяха момичетата от Чехия. Групата им е мултикултурна – чехкиня, рускиня, украинка и българка, песента има очевидно антивоенни мотиви, заради които беше почти отхвърлена, и в нея има рап част на български, която външно ме прави горда, а вътрешно ме кара да cringe-вам. Момичетата се представят доста добре на сцената, имайки предвид, че на всички pre-партита пяха ужасно фалшиво. Топ 10 е затворен от тях, а след розовите им костюми на сцената се появява най-голямата изненада на полуфиналите.
15. Promise – Voyager (Австралия)
Ако някой ми беше казал, преди да започне Евровизия, че Австралия ще се класира на финал с най-висок резултат от своя полуфинал и че в последствие ще станат 9-ти във финала, нямаше да повярвам. Група Voyager всъщност съществува от много години, а вокалистът е един от най-известните адвокати в Австралия. По принцип стилът им е по-тежък, но за Евровизия са направили песен с електронно звучене, която звучи доста добре и е прехвърлена добре на сцената – вече се чудя сама на себе си защо не съм ги забелязала преди конкурса. Месец по-късно не спирам да я слушам.
16. Because of You – Gustaph (Белгия)
Песента на белгиеца Gustaph е най-типичната и клиширана небалада от тазгодишния конкурс и въпреки че не вярвах да надделее над предварителните фаворити, не се изненадах, че стигна до финал. Песента е позитивна, леко диско, със сладникаво послание, а стейджингът също е типичен и влиза в клишето на Евровизия, затова и завършва на 7-мо място. Определено смятам, че е откраднала чуждо място.
17. Future Lover – Brunette (Армения)
Една от хубавите балади тази година идва от Армения – песента беше доста харесвана преди конкурса и изненадващо завършва извън топ 10. Сценографията е семпла, наподобява тази на Виктория Георгиева от по-миналата година, а в края на песента има кратка част на арменски. Можеше да е по-дълга.
18. Soarele și luna – Pasha Parfeni (Молдова)
Под осемнайсти номер за втори път на сцената на Евровизия излиза Паша Парфени, а в последствие завършва на осемнадесето място – една от най-големите загуби тази година. Молдова винаги е била от изключително пренебрегваните държави, въпреки че винаги е изпращала качествена музика. Soarele și luna е една от песните, които продължавам да слушам след конкурса и има защо.
19. Heart of Steel – Tvorchi (Украйна)
Домакините избират да се отдалечат от обичайното си етно звучене и залагат на модерна песен и сценография. Определено не е от любимите ми песни тази година, а завършва на 6-то място. Миналата година бях убедена, че спечелиха с причина, аз самата гласувах за тях, защото тяхната песен беше най-добра, но този път съм убедена, че получиха pity votes. Няма лошо. Просто песента не е за топ 10.
20. Queen of Kings – Alessandra (Норвегия)
За разлика от източната си съседка Норвегия винаги праща наистина интересни песни. Този път на сцената излиза Алесандра, която всъщност е наполовина италианка (а Queen of Kings има и италианска версия), и месеци преди конкурса тя вече беше станала фаворит на публиката. Това се доказа по време на обявяването на гласовете – 216 точки, които я изстреляха от 17-то на 5-то място. Песента определено заслужава топ 5 повече от други, но ще стигнем и дотам.
21. Blood & Glitter – Lord of the Lost (Германия)
За пръв път от години Германия изпраща на Евровизия читава песен. Lord of the Lost следват съдбата на французите от миналата година, които също за пръв път се постараха и останаха на последно място. Жалко, обикновено това демотивира точно държавите от Голямата петорка и те се връщат към Голямата посредственост.
22. Stay – Monika Linkytė (Литва)
На сцената излиза последната от четиримата изпълнители, които за втори път участват в конкурса. Песента на Моника, също като белгийската, изпълнява уравнението на перфектната песен за Евровизия, този път в балада – силен вокал, беквокалисти в кръгче, позитивно послание. Завършва на 11-то място.
23. Unicorn – Noa Kirel (Израел)
Мнението ми за тази “държава” е ясно. Не заслужава мястото си в топ 5. Не заслужава и да участва в конкурса. Без коментар. (Всъщност има коментар – песента е безкрайно тъпа.)
24. Carpe Diem – Joker Out (Словения)
По някакви неведоми пътища словенските песни винаги остават в плейлистите ми дълго след конкурса. Тази година не е изключение. Joker Out са супер яки, с уникално сценично присъствие, песента им не е на английски, накъде по-добре? Остават чак на 21-во място, но ако ми се наложи да избера любима песен, без тя да е перфектната за Евровизия, то това ще е Carpe Diem.
25. Mama ŠČ! – Let 3 (Хърватия)
Ето това е Евровизия в най-истинския ѝ смисъл. Трябваше да са в топ 5. Но от журито отговарят на описанието mali, podli psihopat и явно не смятат така.
26. I Wrote a Song – Mae Muller (Великобритания)
Вечерта закриват действащите домакини. По стар Евровизийски обичай англичаните няма как да получат двуцифрено число като точки, но пък всички изпълнители се хващат на влакче и очевидно се забавляват. Както казва Käärijä: “It’s crazy. It’s party”.
Равносметка за вечерта: малко корупция, ужасни гласове от журито, поредното толериране на Израел, тотално превземане на домакинството от английска страна (но пък кога пак ще им се случи, няма да ги съдя) и общо взето получаваме типична Евровизия. Шведите да се подготвят за следващата година, знам, че ще направят добро шоу. А аз ще продължа да си слушам Cha Cha Cha и Carpe Diem.
Leave a Reply