или как ефективно да се загубиш на тока на ботуша?
Ако има място, което истински да събира в себе си смисъла на la dolce vita, то това е Пулия. Регионът обхваща тока на ботуша и е доказателство на теорията на относителността – там времето тече по различен начин, сякаш в пъти по-бавно от това на всяко друго място, всичко е спокойно, никой не бърза за никъде. Затова, ако желаете да обиколите цялата Пулия, е хубаво да си вземете кола – там трудно може да се разчита на градски и междуградски транспорт.
Колата, разбира се, крие рискове, а най-големият е случайно да попаднете в някоя от зоните с лимитиран трафик (ZTL), които обикновено са в центъра на градовете. Глобата е солена, но пък осигурява доста по-спокойно разхождане, а и живот за гражданите, които така или иначе трябва да издържат туристите. Друг риск е тоталният културен шок, който изпитах при първата (и втората, а и третата също) среща с италианските бензиностанции. Всичко е на самообслужване от зареждането и плащането до безкрайното притеснение, че няма да ти върнат парите. Бензиностанциите работят така: отивате до машинка, на която избирате да заредите догоре, с карта плащате 100 евро и ако успеете да се оправите с машинката, зареждате, взимате разпечатаната касова бележка и чакате притеснено да ви върнат ресто по някое време през деня.
Когато се сдобиете с кола и преодолеете мисълта за блуждаещите в пространството пари, минете набързо през Полиняно а Маре да си вземете известния им сандвич с пържен октопод. Най-известното място за това е La Pescaria, но ако не ви се нрави да опитвате традиционната зеления cime di rapa или листа от ряпа, които имат ужасен горчив вкус, можете да седнете в миниатюрното Olio su Pane, където освен октопод има и сандвич с вкусни пържени кюфтета с доматен сос (Le polpette della nonna – Бабините кюфтета). Ако си вземете сандвич за вкъщи, можете да седнете на площадчето на края на крайбрежната „Доменико Модуньо“ срещу статуята на певеца – строфи от текста на легендарната му песен „Nel blu, dipinto di blu” украсяват пейките, а зад статуята е едно от множеството belvedere-та, от които може да се направи снимка на известния плаж Lama monachile.
Следващата спирка е Лече. Градът е централен за южната част на Пулия и е удобен за обикаляне на околните малки градчета. Старата част на Лече е най-красива на тъмно. Барокът властва над града и всяка сграда е толкова красива във всяка своя част, че човек не знае накъде да погледне. В центъра на стария град има малък амфитеатър, който през лятото се използва за представления, близо до него е площад „Дуомо“, където е и il Duomo di Lecce. По пътя към величествената Porta Napoli ще откриете ресторант Maccheroni – pizzametro.net, където (както подсказва името) можете да си поръчате пица на метър. На запад от Лече се намира пристанищният град Галиполи. За него не е нужно много време освен ако не ви се ходи на известния плаж Spiaggia della Purità, където ще се къпете, обградени от крепостни стени.
На юг се стига до „Края на Земята“ – градчето Санта Мария ди Леука. Освен че е най-южната точка на Пулия и всъщност истинският ток на ботуша, в Леука се събират Адриатическо и Йонийско море. Границата между тях е видима, но само през някои дни от годината. До фара на Леука се намира манастирът „De finibus terrae” (лат. на края на земята) и едноименното кафене. Нагоре по пътя от Леука към Отранто има много пещери, а една от тях е La Zinzulusa (салент. Парцаливата), чиито сталактити приличат на парцали, откъдето идва и името. Старият град на Отранто е обграден от крепостни стени и е много приятен за разходка, но най-красива там е водата. Плажовете в Пулия са много и всички са изключителни, но цветът на водата в Отранто сякаш те примамва да влезеш.
Най-известното място в областта обаче не се намира в Пулия. Само на 50 километра от границата между Пулия и съседния ѝ регион Базиликата е една от европейските столици на културата за 2019, а именно Матера. Градът е наистина магически, а ако сте като мен и носите навсякъде със себе си лошо време, ще ви се види още по-уникален. Повечето туристи не бяха излезли в дъжда и стръмните улички на Матера бяха почти празни, но и доста хлъзгави. За да обиколиш Sassi-те на Матера, започваш и приключваш на едно място – belvedere „Луиджи Гуериккио“. Когато започнахме нашата разходка из „Камъните“ снимах Матера в дъжда; когато я приключвахме, мъглата не спираше да се спуска и снимах Матера, от която не се вижда нищо.
По време на обиколката се скрихме от засилилия се порой в една книжарничка, в която освен това трябваше да потърся и книга. Когато отивах да я платя, майка ми забеляза на витрината „Времеубежище“ и ми я посочи, а книжарят се ентусиазира, разбра, че сме българи и ми разказа, че книгата му е харесала ужасно много, но му е била сложна, и извади отнякъде стихосбирка на Георги Господинов на български. Дали беше съвпадение, че точно 10 дни преди Международният Букър да отиде при Анджела Родел и Георги Господинов, аз водих разговор за него в миниатюрна книжарница на vicolo между „Камъните“ на Матера, не знам, но определено придаде на града още магическо излъчване.
За разлика от повечето пътища в Пулия, този между Матера и Бари е истинска магистрала и се минава бързо, но можете да слезете за няколко минути от магистралата в град Алтамура, за да си купите от вкусния им традиционен хляб. По време на обиколката на Бари в някакъв момент ще стигнете до Катедралата, а по уличките (с много вероятно загубване) ще стигнете и до известната via Arco Basso, където сладки бабки правят орекиете, от които да си купите. В Пулия орекиетете са традиционни и обикновено се ядат с безкрайно гадните cime di rapa, за които споменах.
По средата на пътя между Лече и Бари се намира La città bianca – Остуни. Както подсказва името, Остуни е напълно бял. Къщите там са ниски, тесни и каменни, а градът е приятен за разходка въпреки склоновете (които все пак не могат да се мерят със стръмнините на Матера). Въпреки че не е морски град, Остуни се намира на хълм близо до морето и гледката към него е чудна. Най-голямото предимство на „Белия град“ е, че може да бъде отправна точка за обиколка на trulli-те. Противно на очакванията, трули няма само в Алберобелло, което умело примамва туристите; цялата област между Остуни и Алберобелло е пълна с кръглите бели къщички, които преди са служели за складове, за които жителите да не плащат данък.
На тока на ботуша времето върви бавно и сърцето на човек някак си се напасва по ритъма на това на Пулия. Там има нещо специално, което не съществува никъде другаде не само в Италия, но и в целия свят. Спокойствието властва над каменните градове, испанското влияние струи от всяка църква и фасада (все пак Южна Италия и по-точно Кралството на двете Сицилии дълго време е управлявано от испанските Бурбони). Енергията на Пулия е абсолютна противоположност на тази на съседната Кампания. Няма как дори да се опише, трябва да се види. Не е случайно, че Марк Твен казва за Полиняно: „Това място е било създадено преди Рая“.
Leave a Reply