Всекидневник с Дари

На 13 юни се проведе Националното външно оценяване по БЕЛ за 7-ми клас и то доведе със себе си освен нов текст за преразказ и поредния скандал в социалните мрежи. Изненадващо малко хора (но, разбира се, все най-уверените коментиращи) са наясно с изискванията на изпита, а именно преразказ (дали от името на неутрален разказвач, или от това на някой от героите) на непознат текст, което категорично изключва любимите на Фейсбук мамите и възражданците „класици“, повечето от които точно образователната система ме беше накарала искрено да мразя. Тазгодишната критика към образователната система не включва като миналия път автор, който в тон с мамите и възражданците вярва в конспирации като 5G и Сорос и който пише толкова неграмотно, че експерти от МОН трябва да редактират текста му, публикуван във Фейсбук, преди да го дадат на децата.

Не, тази година разказът е прекалено „сложен“ за „милите дечица“ и „копае дъното“, „отвратителен“ е, „пълна простотия“, а и е написан от „някакви измислени псевдо автори“. Прочетох разказа. Не е сложен, ако под сложен се има предвид неразбираем за дечицата, които, честно казано, в седми клас вече не са точно дечица. За разлика от миналогодишния не копае дъното, а поставя летва, която само мога да се надявам, че ще се вдига. Не е нито отвратителен, нито простотия, а псевдо автор е всеки млад автор за мамите и възражданците. За тях международно признати писатели като Георги Господинов и Георги Бърдаров, които печелят награди и карат все повече хора да четат, винаги са „някакви измислени псевдо автори“, които пишат пълни простотии.

Не смятам да анализирам разказа, въпреки че е перфектен за анализ, особено от тийнейджъри, които най-добре знаят какво е чувството да се смаляваш и да растеш и пак да се смаляваш, без никой да забелязва. За сметка на това мога да анализирам какво се случва в обществото ни. „Милите дечица“ са безкрайно подценявани, а това ни бута в поредния порочен кръг (ако не сте разбрали досега, аз много обичам порочни кръгове). Нещата стоят така: имаме едно поколение, което възпитава децата си с технологии, говори им като на инфантилни, бори се да им е възможно най-лесно в училище, а от страна на децата това подтиква към мързел. Защо да прочета книга или дори да изгледам филма по нея, като мога да видя резюме в интернет? С какво ще ми помогне това в живота (нещо, което аз съм казвала по повод на много неща в математиката – но и по повод на доста произведения в програмата по литература; но за това по-късно)? Децата, отгледани от възрастни, които не ги възпитават, че четенето не е само за през лятото, колкото да се запознаеш с определените от МОН глави от някоя творба, няма как да имат каквото и да е отношение към книгите. Децата, отгледани в къщи без нито един рафт с книги, няма как да развият уважение към тях.

Ако не вярваш, че едно дете може да прочете, разбере и преразкаже един разказ, който освен това ти се струва „отвратителен“, „тъп“, „простотия“ и всякакви подобни, детето на първо място ще спре да вярва, че може, на второ място ще възприеме идеята, че разказът отговаря на горепосочените епитети, а на трето място ще загуби каквото и да е желание въобще да прочете нещо. Мислейки си за уверено коментиращите мами и възражданци, които искрено не знаят какво се случва в българските училища, няма как да не опиша процеса там. До заветния седми клас, който се вижда като връх на стълбата към влизането в елитно училище, милите дечица (тук наистина ги съжалявам, както съжалявам себе си, че съм преживяла същото) учат наизуст тези за 25-ти въпрос, пишат същите тези до откат, а после ги забравят, защото наистина това не помага в живота.

Би помогнало някой да попита децата какво мислят те, вместо да наизустяват чужди думи. Разбира се, повечето деца ще ви кажат, че Под игото е тъпо. Но човек трябва да се научи да се аргументира – точно това трябва да присъства в часовете по литература, точно това трябва да са есетата. Трябва децата да се научат, че им е позволено да имат мнение, ако могат да се аргументират по конструктивен начин. „Под игото е тъпо“ не е адекватно изказване. Аз бих казала, че Под игото е тъпо, защото в днешно време се използва само и единствено за внушаване на патриотизъм, а и на омраза към други народи, като освен това е сложено няколко пъти в програмата по литература и по този начин заема място, което може да бъде дадено на други стойностни произведения. В същия момент осъзнавам важността на Под игото за българската литература и уважавам нуждата да бъде обсъдено, но в крайна сметка за мен е тъпо. Толкова.

Никой не казва, че не трябва да се учат „класици“, а и никой не казва, че те не се учат (освен мамите и възражданците; цитирам: „Защо не учат Ботев, Вазов, и всичко, което е отпаднало, прекрасни произведения, а учат простотия?!“ – няма да коментирам, че пред „и“ запетая не се слага, Вазов поне на това можеше да е научил носталгиците). Само че българската литература не се свежда до Ботев и Вазов. Има съвременна българска литература, която е подходяща за седмокласници, а разказът на Иванка Могилска е доказателство за това. Какво ли не бих дала някой да ми каже да прочета и анализирам този разказ в седми клас? Вместо това ми се налагаше да наизустявам тези за Македонски и баба Илийца, срещу което се бунтувах и с което накрая ми се наложи да се примиря.

Разочароващо е, че единственият досег, който децата имат до стойностна съвременна литература, е възможността да им се падне някой подбран откъс за преразказ. Безкрайно нужно е да се даде шанс за креативност. Попадала съм на ужасни учители по литература, още по-сухи от програмата. Попадала съм и на уникални такива. Само че уникалните са притиснати от програмата, накрая винаги трябва да се примирят, че на изпита има изисквания. Също както в 7-ми клас има тези за наизустяване, в 12-ти клас има интерпретативно съчинение, където наизустяваш чужда критика и пишеш по строго определена схема. Има и есе, разбира се. Хаштаг есе. Но там малко могат да аргументират личното си мнение, защото никой не им е позволявал въобще да имат мнение. А така растеш, но се смаляваш и си оставаш цял живот малък. Голямо тяло, малък ум. И ставаш възрастен, а „с възрастта човек свиква с размера си“ и учиш следващия растящ да се смалява. Според клишето всяка книга е нов свят, а клишетата са такива, защото са истина. Затова е толкова важно да четеш, за да можеш да имаш много ново пространство, в което да растеш, а не да се ограничаваш в един свят и да се смаляваш, за да се събереш в него.

Послепис: Оставям тук няколко коментара от Фейсбук групата „Какво четеш“, където хората уж би трябвало да са четящи. Преписани са дословно до всеки space, малка или главна буква и препинателен знак, за да се запази иронията на „четящите“, които са и неграмотни.

за времето,които имат за прочит децата, авторката едва ли ще успее да си преповтори наблъскания с всевъзможни прилагателни и изрази „разказ“..МОН копаят дъното..И не е проблем в разказа,а във времето,което дават за прочит и запаметяване.

Отвратителен разказ! Как може такива глупости да се падат на някакви измислени псевдо автори. Имам чувството,че този разказ е написан от някакво дете. Нищо смислено и грабващо.

Как въобще го учат това, кой Глупак от МОН ГО Е РАЗРЕШИЛ? Защо не учат Ботев, Вазов, и всичко, което е отпаднало, прекрасни произведения, а учат простотия?! Просто нямам думи.

Видя ли текст, с изречения, в които се губи сказуемото от епитети и епитети, ми идва в повече. Е, това че Иванка незнам си коя си, има 7-8 книги, не я прави класик. Има разкази от наистина писатели, непознати от учениците, които си заслужава да се пише за тях (мое мнение).

За съжаление героинята е с психични отклонения-гигантофобия или както там се наричаше…Няма случка, няма интрига, няма кулминация! Колко двойки се получиха, казвате? Сега ми става ясно защо

… Сега, като чета текста ги съжалих още повече и защо ли?! Защото изобщо не става въпрос, ние дали и какво разбираме от него, ясно е, че го разбираме, какво биха разбрали те обаче. Натруфен текст с излишно помпозни изрази…

Глупав текст!Авторката на какви препарати е била когато е създала това произведение?Побъркахте децата с подобни простотии

Щом не е трябвало да пишат за мравин , пак е добре. С всяка изминала година образуванието върви към пълна провала.

Да я..Е-ва, ДЕ-то нИ РА-сте, но па СМА-лява ИН-телекта на..ГОР-ките ДЕ-чица

Самозванци писателки и писатели.МОН опорочи възприемането на художествен текст с т.нар.БАНКА ЗА ТЕКСТОВЕ ЗА НВО! Недостойни са ни класиците български писатели според тях.

Послепис на послеписа: Оставям и един коментар, който най-добре описва ситуацията. Благодаря ти за думите, Мария.

Родителите, които в момента фучат из мрежите, че разказът бил неразбираем, са същите родители, които отглеждат дечица, които като възрастни няма да знаят елементарни думи на български. Защото умението да вникваш в думите и текста се възпитава. Треперя при всяко ядосано личице, което видя.